* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман да яде,
да яде Диман, да пие,
с негови девет синове,
с негови девет снашици
и девет полюлейчета.
Всичките ядат и пият
и се веселба веселят,
най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие,
ни се веселба весели.
Свекър на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
най-малка и най-послушна,
що не ядеш, Янке, не пиеш,
що не са веселба веселиш?
Дали ми хляба ръжаник,
или ми ястье безсолно,
или ми вино кисело?
Янка на свекър думаше:
- Свекро льо, свекро Димане,
Димане, чорбаджийо,
нито хляба ръжаник,
нито ти ястье безсолно,
нито ти вино кисело.
Я, излез, свекре навънка,
на ръце да ти полея,
нещичко да ти обадя.
Диман навънка излезе.
- Свекро льо, свекро Димане,
Димане, чорбаджийо,
аз снощи отидох за вода
на студен бистър кладенец,
там си намерих, заварих
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем
и те за тебе питаха:
- Де живей Диман чорбаджи,
имане да му вземем,
ако ни имане не даде,
живота му щем да вземем.
А пък аз ги, свекре, излъгах:
- Диман си вчера замина,
днес му третина слагаме.
Дорде си Янка издума,
юнаци у двори излизат,
Янка на свекър думаше:
- Я иди, свекре у мазата,
аз ще се със тях разправям.
Юнаци Янка думали:
- Янке, Диманова снахо,
къде й Диман чорбаджи?
Янка юнаци думала:
- Диман си вчера замина,
днес му третина слагаме,
я елате със мене, юнаци,
в мазата да ви заведа,
със вино да ви почерпя,
със вино и със ракия
за Диманова душица.
Янка си напред вървяла,
а юнаците подир нея.
Янка юнаци думала:
- Един по един влизайте
да не би някой да остане,
всички да ви почерпя
за Диманова душица.
Един си по един влизали,
Янка си глави режела,
на всички глави отрязала,
нито един не оставила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019