* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян чорбаджи
да яде Дамян, да пие
с негови девет синове,
със девет снахи хубави;
най-малка снаха Еленка
не яде, холан, не пие,
най си пред врата стоеше,
дребни си сълзи ронеше...
Дамян чорбаджи думаше:
- Еленке, снаха най-малка,
най-малка и най-разумна,
от какво не си доволна -
не ядеш, холан, не пиеш?!
Еленка дума Дамяну:
- Дамяне, стари свекре ле,
снощи съм чула зла дума,
зла дума като зла чума -
таз вечер, холан, ще дойдат,
хайдути щат ни бастиса!
Дамян Еленки думаше:
- Еленке, снаха най-малка,
най-малка и най-разумна,
ако хайдути измамиш,
да не ни, холан, бастисат,
колкото имане имаме,
на полам ще го делиме!
Тамам си това издума,
хайдути на порти дойдоха.
Де ги зачула Еленка,
тя си навънка излезе,
та им портите отвори,
че на хайдути думаше:
- Хайдути, млади левени,
Дамян чорбаджи погина,
днеска му били третини;
елате, холан, във къщи
от поменът си хапнете!
Та извади жито медено,
и извади грозде червено,
че на хайдути думаше:
- От житото си хапнете,
ала от гроздето недейте,
че гроздето е чумаво!
Хайдути думат Еленки:
- Кога е гроздето чумаво,
то и житото е чумаво!
Тия навънка излязоха,
и тя след тях е излязла,
та портите си подключи.
Че се назаде повърна,
та на Дамяна думаше:
- Дамяне, стари свекре ле,
давай имане да делим!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019