* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Диман чорбаджи
да яде, Диман, да пие
с негови сина дор девет,
с негови снахи дор осем.
Всичките ядат и пият,
най-малка снаха, Илчица,
ни яде Илка й ни пие,
често към порти поглежда.
Диман на Илка думаше:
- Илке мо, снахо най-малка,
най-малка, най-хатърлийка,
защо ни й ядеш, ни пиеш:
дали ти гозба несгодна
или ти й вино горчиво,
горчиво вино, мухливо?
Илка на Диман думаше:
- Димане, старичък свекро,
гозбата й, свекро, сгодна,
виното ни е горчиво,
горчиво, нито мухливо -
снощи, кат за вода ходих
на хайдушкото кладенче,
и там си, свекро, заварих
до деветмина хайдути
и те за тебе питаха:
"Де живей Диман чорбаджи?"
Пък аз им нищо не казах,
бързо се назад повърнах.
Диман на Илка пак дума:
- Не бой се, Илке, не бой се -
двори ни с дувар оградени,
портите ни са железни,
ще пуснем върли кучета!
Дорде са Диман издума,
хайдути вкъщи влязоха,
Диман чорбаджи хванаха,
назад му ръце вързаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019