* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Посъбра Бусoл, понабра,
дор седемдесет юнаци.
Всички с накривени калпаци,
и засукани мустаци.
Още му седем трябваха,
и той ги на пътя намери,
а че ги в гората заведе.
Ходиха малко, ни много,
цели ми девет години.
Никакъв кяр нямаха,
ни кяр, ни печалба.
Момчета думат на Бусол:
- Огладняхме, още ожадняхме,
обосяхме, още оголяхме.
Ако не ни, Бусоле, нахраниш,
главата ще ти отрежем,
и друг войвода ще си намерим.
Като зачу Бусол тез думи,
той си от гора излезе
и си при Дойчин отиде,
при Дойчин, младо овчарче,
и си на него той каза:
- Оставяй, Дойчине, стадото,
бързо в село да идеш,
при Велко, баш чорбаджията,
така на Велко да кажеш -
че ще му дойдем на гости,
крава ялова да заколи,
девет пещи хляб да опече,
бъчва с вино да приготви
и една ярешка кожа,
да алтъни напълни!
Ако това Велко не стори -
главата ще му отрежем!
Дойчин ми, младо овчарче,
вакло си стадо остави,
и си в село отива,
при Велко, баш чорбаджията,
истина него той каза:
- Много ти поздрави от Бусола,
Бусола, млада войвода!
Поръча Бусол да кажа,
да сготвиш и да приготвиш -
крава ялова заколи,
топли хлябове напечи,
бъчва с вино приготви,
и най-подиря поръча,
една ярешка кожа -
с алтъни напълни!
Като зачу тез думи Велко,
много се Велко уплаши.
Таман си сватба правеше,
сина си, Велко, женеше.
Той си из двора ходеше
и бистри сълзи ронеше.
Като го булката съгледа,
таман си дар даруваше,
тя си дарове остави,
и си при свекър отиде,
и си го тихо запита:
- Тейно ле, стари свекъре,
защо по двор ходиш и плачеш,
дали не съм ви по сърце,
от какво не си доволен?
Велко й дума, продума:
- Янчице, мила снахо,
като ме питаш, да кажа.
От всичко съм ази доволен,
и ти си ни, снахо, на сърце.
Ала ми хабер пристигна,
от Бусоля, млада войвода,
че ще на гости дойде
с негова дружина.
Всичко ще ази наготвя,
ще ги нахраня, напоя,
ала си много пари, той иска -
една ярешка кожа с алтъни,
ах, нея аз от къде да взема?...
Като зачу Янка тези думи,
тя на свекър си продума:
- Всичко си, тейне, приготви,
за парите аз ще отговарям,
пред Бусоля, млад войвода!
Сватбари ядат и пият,
слънце вече залязва,
Бусола момчета поведе,
и ги във Велко заведе,
на Велкови порти почука.
Янка ми, булка хубава,
всички сватбари е скрила,
в нейните равни градини.
Че излезе Янка навънка,
хайдути да си посрещне,
и ги в къщи заведе.
Гости ги Янка, пои ги,
Бусол й дума, продума:
- Я давай, Янке, я давай,
ярешка кожа с алтъни!
Янка на Бусол продума:
- Бате ле, бате, Бусоле,
тъй ли от мен пари ще искаш?
Смили се, бате, над мене...
Бусол си Янка попита:
- Защо ми "бате" ти казваш?
От къде ме, Янке, познаваш,
да не сме нещо роднини?
Янка бате си продума:
- Знаеш ли, бате, помниш ли,
когато бяхме мънички,
най-бедни в село ний бяхме.
Мама из село просеше,
просено брашно донесе,
че го на хляб замеси,
а пък то, на хляб не става.
Че го на катми, разбърка,
започна катми да пече.
Ти се от къра завърна,
изморен, бате, огладнял,
посегна, катма от огън да вземеш,
мама се, бате, ядоса.
Посегна, бате, с огрибката,
че те в глава удари,
голяма ти рана направи.
Оттогаз, бате, досега
ти си навън излезе,
назад се, бате, не върна...
Посегна Янка тогава,
шапка му от глава тя свали,
и на дружина продума:
- Вижте му всички нишана.
Кат зачу Бусол тез думи,
сестра си Бусол прегърна,
прегърна и я целуна.
Шепа жълтици извади,
и ги на Янка подаде.
И си момчета поведе,
към тая гора зелена.
А Янка, булка хубава,
всички сватбари изведе,
от нейната равна градина.
Започват да ядат и пият.
Продума Велко чорбаджи:
- Слушайте, всички сватбари,
кумове, стари сватове!
Много съм ази доволен
от мойта снаха Янчица,
мойто тежко имане,
халал го давам на нея,
защото е умна и разбрана!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019