* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Закукала кукувица, моме ле Йове,
у Койовата кория, пиле ле, Йове,
та не кука, като кука,
току кука, изговаря,
из уста й пламен иде:
- Сънцето е на захода,
месецо е на изгрева,
хайдуци са на сговора -
кои друми да ударят,
дали долни или горни,
или средни каменити?
Проговори най-старийо:
- А д'идеме у Койоте,
у Койоте, баш джелепин!
Койо има пари неброени
и жълтици, сънце не видели;
Койо има девет сина,
девет сина, осем снахи,
всите имат по каица,
по каица връв жълтици,
а най-малата Йованица -
она има три каици,
три каици сос жълтици!...
Едната е от баща й,
друга й е от стар свекър,
трекя й е кум харижал...
Йованица е у кория,
та си дочу кукувица,
па си ойде право дома,
отвънка иде и си вика:
- Е, виека, бре, етърви,
рано вечера гответе,
рано да си вечераме,
ощ' по-рано да се разносиме,
зере хайдуци са на сговора -
довечера че ни дойдат,
че ни дойдат да ни пленат!...
Послушали я етърви -
рано си вечера сготвиа,
и си рано вечеряли,
и се рано разносили...
А Йованица си останала,
па ойде в дълбок зивник,
па си простре млади
и го покри с бело платно,
накади го тъжен тамян,
запали му жълти свещи,
па си викна колко може:
- Йоване ле, мил стопане,
пуста била църна чума!
Никъде се чума не чу,
чу се чума у Койоте,
у Койоте, баш джелепин -
удари му девет сина,
а най-малийо на Великден!
Дочули са я хайдуци,
па на нея си говорят:
- Мучи, мари, Йованице,
мучи, мари, и не плачи,
та нема ли да поминеш?
Я разгърни свилни скути,
да ти сипеме куп жълтици!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019