* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Тойне ле, бяла Тодоро,
Тойне ле бяла българко!
Научила се Тодорка
късно за вода да ходи
от студен бистър кладенец.
Я тва вечер по-късно
Тодорка за вода отиде.
Там си Тодора завари
дор трима млади хайдути
и си хайдутим думаше:
- Добър ви вечер, хайдути.
Хайдути Тодори думаха:
- Тойне ле, бяла Тодоро,
като във село живете,
кой е във село болярин,
кой има много имане,
кой има жълти алтъни?
Тодора хайдутим думаше:
- Тейно ми в село болярин,
той има много имане,
чичо ми баш чорбаджия,
със мярата алтъни мяри.
Хайдути Тодори думат:
- Тойне ле, бяла Тодоро,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава,
та си тейно си указваш,
тейно си, още чичо си.
Тодорка хайдутим думаше:
- Я съм на тейну сърдита,
сърдита, силно гневита,
дето ни щях да ме даде,
на когото аз съм искала.
Хайдути Тодори думат:
- Ой ки на, Тодоро, заведеш
вашите равни дворове.
Тя ги заведе, поведе
в тяхните равни дворове
и си хайдутим думаше:
- Я влезте вие в плевнико,
я ще ида на тейно да обадя,
да обадя, да го излъжа,
кье изляни, ж' го убийте
и иманто ж' му вземети.
Хайдути в плевник влегнали,
Тодорка ги затворила
и сетне ги заключила,
та че сетне ги запалила,
та че се викна-провикна:
"Във село и по селата
мома като мене няма,
мома съм хайгър Тодора!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019