* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Дамян е чуен, прочуен,
чуен, прочуен болярин
във село и по селата.
Дамян седеше й пиеше
със негови девет невести
и девет сина левена.
Най-малка снаха Еленка,
най-малка и най-глупава,
тя не ядеше й пиеше.
Дамян Еленки думаше:
- Еленко, най-малка снахо,
защо не ядеш, не пиеш?
Дали ти манджа не харна,
дали ти вино горчиво?
Еленка тейну думаше:
- Тейну, свекрю ле, свекрю ле,
виното, тейну, е сладко,
манджата, тейну, е харна,
във двора гости дойдоха
и за Дамяна питаха.
Това не са, свекрю ле, гости,
ами са върли хайдути.
Дамян Еленки думаше:
- Еленко, най-малка снахо,
най-малка и най-глупава,
ако ми гости спроводиш,
гости върли хайдути,
с имане ки си поделим.
Еленка хитра, разумна,
отвзела ново гърненце,
сварила жито й пшеница,
с отрова го подмедила,
та си навънка излезе -
навънка, навън вратата,
та че се викум провикна:
- Гости ле, върли хайдути,
чухте ли, та разбрахте ли,
че Дамян легна, та умря,
днеска му три дни раздавам -
елате да се простиме!
Всички вървяли, та се простили,
и един по един измряли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019