* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Тодорка дума тейна си:
- Свекре ле, ти мой бабане,
'ко съм писмо получила -
д'вечера ж' дойдат хайдути.
Каквот' ти, тейно, аз кажа,
ти ще ме, тейно, послушаш,
от живо на мъртво ще станеш
и сред собата ще легнеш,
със бяло платно ш' те покрия,
вощена свещ ще запаля,
бял тамян ще да запуша!
Току-що свекър покрила,
върли са псета лавнали,
чимшир се порти отворили,
че си хайдути навлезли
и си Тодорка питаха:
- Де е, булка, дяд' Дамян?
И тя на турци думаше:
- Дядо ви Дамян почина!
- Кога го, булка, ровихте?
Булка на турци думаше:
- Ето го вътре де лежи...
Никой не се нае да увлезе,
най се нае младо хайдутче
въз дяд' Дамян да увлезе.
То по колене вървеше
и бяло платно надигна,
и то повярва, че й умрял.
Че ги Тодорка повика
в одаята да ги нагости;
кат ги й с ракия поила -
всичките ги й напоила,
и един ги по един изклала,
и двама по двама слагала,
с червени пояси вързала,
па тейна си е викнала:
- Я стани, тейне, я стани,
каква съм жътва жънала,
какви съм снопи вързала!
Кат' станал Дамян да види,
и на булка си думаше:
- Че какво, булка, да правим?
- И туй ли да те науча?
Раздължи кола железни,
че да ги натовариме,
в дълбоки доли хвърлиме.
Среща им идат сеймени
и дяда Дамяна питаха:
- Какво си караш, Дамяне?
- Черни си пъни караме,
в дълбоки доли хвърлиме...
Сеймени дядо думаха:
- Дядо ле, дядо Дамяне,
хубаво се нагласете,
че на гости ще дойдеме!
Като се назад върнали,
хубави гозби сготвили,
та сеймени посрещнали,
посрещнали и нагостили.
Сеймени пари изваждат,
и на Дамяна думаха:
- На туй имане, Дамяне,
дет си хайдути погуби!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019