|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Научила се е Тодора,
зюмбюлюм, бяла Тодоро,
сутрин рано да рани,
а вечер късно да късни
на Николови кладенци,
дано си свари Никола.
Не си завари Никола,
най си завари хайдути,
печено агне ядяха,
червено вино пиеха
те си Тодора видяха,
червено вино плиснаха,
печено агне хвърлиха,
че си Тодора хванаха,
жива я мъки мъчили,
между две дъски букови:
- Я казвай, казвай, Тодоро,
кой в селото чорбаджи,
чорбаджи, селски кабъкчи?
Тодора право казала:
- Тате е селски чорбаджи,
чичо е селски кабъкчи.
Туй като Тодорка казала,
и я хайдути пуснали.
Бяла черква, Павликенско; на връщане от нива (Стоин-ССБ 1931,
№ 369).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|