* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се е Тодорка
за вода студена да ходи
на хайдушкото кладенче.
Там намери, завари
Дойчин, млада войвода,
с негова вярна дружина.
Дойчин Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
можеш ли ми каза, Тодорке,
в селото кой е най-богатия?
Тодорка дума Дойчину:
- Дойчине, млада войводо,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Чичо е най-богатия,
баща ми е селски чорбаджия.
Дойчин Тодорка пак дума:
- Тодорке, мома хубава,
на тейно си да кажеш,
таз вечер да се надява,
на гости ще му дойдем
с мойта вярна дружина,
дружина да ми посрещне.
Тодорка си у тях отиде
и на тейно си думаше:
- Тейно ле, селски чорбаджи,
тейно ле, Дамян чорбаджи,
аз, като ходих за вода
на хайдушкото кладенче
и там си заварих Дойчина,
Дойчина, млада войвода.
Дойчин ми, тейно, поръча
да му се, тейно, надяваш,
на гости ще ти дойде,
аз ще ти гости посрещна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019