* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман, Димане,
да яде Диман, да пие,
с негови девет синове
и девет снахи по-млади.
Всичките ядат и пият
и се веслба веселят,
Яница, снаха най-млада,
най-млада и най-хубава,
не яде Янка, не пие,
не се веселба весели.
- Янке ле, снаха най-млада,
най-млада и най-хубава,
защо не ядеш и пиеш,
не се веселба веселиш?
Дали ми вино кисело,
или ми хляба кисела,
или ми манджа облюдна?
Янка Димани думаше:
- Свекре ле, свекре Димане,
нито ти хляба кисела,
нито ти вино кисело,
нито ти манджа облюдна,
люта ме глава заболя,
върла ме треска затресе,
ще легна, няма да стана.
И портите се хлопнали.
Янка навън излезе
и си портите отвори,
и юнаците повлезли,
и си на Янка думаха:
- Янке ле, булка хубава,
къде е Диман чорбаджи?
- Каква си чума хванала,
кого третини, шестини,
Димана деветини.
Яжте и пийте, дружина,
за Диманово прощене!
Янка навън излезе.
Тях ги отвътре зарези,
взела е сабля френгия,
че при тях се завърна.
Че се наляво завъртя.
Доде се надясно обърене,
то сал войвода остана.
На него глава отряза,
че си на Стоян думаше:
- Излез, Стояне, да видиш,
какъв съм лъв уловила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019