|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Седнал ми Диман да яде,
да яде Диман, да пие
с негови девет сина,
с негови девет снашици.
Всичките ядат и пият,
най-малката снаха, Янчица,
не яде, не пие.
Свекър на Янка думаше:
- Янчице, най-малка снахо,
що не ядеш, не пиеш -
дал ти ястье негодно,
дал ти ястье безсолно?
Янка на свекър думаше:
- Всичко ми, свекре, хубаво!
Снощи съм за вода ходила
на студен бистър кладенец.
Там съм, свекре, заварила
до деветима хайдути,
все за тебе говореха:
- Довечера ще идем у Диманови,
на Диман главата да отрежем!
Дорде си Янка издума,
хайдути на порта похлопаха.
Янка на свекър думаше:
- Я иди, свекре, я иди
из мала порта в градинка,
че легни, свекре, в бурена,
да не те, свекре, намерят!...
Янка си ги посрещна,
и златна трапеза положила:
- Сядайте, яжте и пийте!
Излезе Янка, отиде
в дълбоки мази писани
да наточи вино червено
у зелената паница.
Връща се Янка, убива
и деветима хайдути.
Провикна се Янка:
- Я ела, свекре, я ела,
да видиш какъв съм
ти лов уловила!...
Беляковец, Великотърновско (Гайдаров 1980, с. 1).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|