* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Избрали са се, избрали
селяни се чорбаджии,
в селото насред мегданя,
един си друг говореха:
- Какво ще сторим, направим,
гората й пълна с хайдути,
останаха ни нивята,
нивята непожънати, (2)
гълъбя неприкупени,
сената непокосени.
Таман си думат, говорят,
отдолу иде Тодорка
със бели котли на рамо.
Тодорка дума селяни:
- Селяни, се чорбаджии,
какво сте ми се събрали (2)
в селото, насред мегданя,
какъв разговор имате?
Селяни думат Тодорке:
- Тодорке, мома хубава
и да ти кажем на тебе, (2)
нищо не мож ни помогна.
чудим се и приказваме
какво ще сторим, направим -
гората й пълна с хайдути,
останаха ни нивята,
нивята неожънати,
гълъбя неприкупени,
сената непокосени.
Тодорка дума селяни:
- Какво вий ще ми дадете,
хайдути да ви изловя?
Селяни думат Тодорке:
- Тодорке, мома хубава,
нищо ни можеш им направи...
Тодорка глава наведе,
и си за вода отиде
на хайдушкото кладенче,
там си юнаци завари.
Юнаци думат девойки:
- Девойка, мома хубава,
що-щеш туканка за вода
на хайдушкото кладенче?
Ний ще ти глава отрежем.
Кажи си, мари, името.
Тодорка дума юнаци:
- Мен ми й името Тодорка,
аз имам майка мащеха,
че тя ме тука провожда,
глава да ми отрежете.
Юнаци думат Тодорке:
- Тодорке, мома хубава,
нещичко ще те попитаме,
правичко да ни разправиш -
кой най болярин в селото,
болярин, баш чорбаджия,
да дойдем да го оберем?
Тодорка дума юнаци:
- Юнаци, холан, юнаци,
боляри тате и чичо,
боляри баш чорбаджии...
Юнаци думат Тодорке:
- Тодорке, мома хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Добре изказваш чича си,
защо изказваш баща си?
Тодорка дума хайдути:
- Юнаци, холан, юнаци,
кат ме питате, да кажа!
И аз съм на тях сърдита -
от три ме места искаха,
искаха да се оженя!
Дето ме чичо даваше,
пък там ме тате ни дава;
дето ме тате даваше,
пък там ме чичо не дава.
Юнаци думат Тодорке:
- Тодорке, мома хубава,
я хайде с нази да дойдеш,
да отидим да ги оберем.
Тодорка дума юнаци:
- Юнаци, холан, юнаци,
аз ще ви ортак да стана -
я хайде да ви заведа,
от псета ще ви отбраня,
в мазите ще ви заведа,
да заспят тате и чичо,
да открадна китка ключове,
да отключа пъстри сандъци
да извадя тежко имане,
колкото можем да носим.
Нали са юнаци глупави,
хванали и са тръгнали
и са със нея отишли.
Тя ги от псета отбрани,
в дълбока маза заведе
и им трапеза положи,
и на юнаци думаше:
- Яжте и пийте, юнаци,
да заспят тате и чичо.
Яли и пили юнаци,
един по един заспали,
сал войводата седеше.
Тодорка дума войвода:
- Я си разпаши сабята,
подай я, холан, на мене,
ази да ида да видя
дали позаспал татко ми,
татко ми, още чичо ми.
Ко не са още заспали,
главите ще им отрежа.
Войвода сабя разпаса
и на Тодорка я подаде.
Тодорка навън излезе,
полека-лека затвори,
девет куфаря удари
и си се ясно провикна:
- Ставайте, тато и чичо,
каква си лова улових
в нашата маза дълбока.
Събирайте се селяни.
Юнаци прави станаха,
до вратата й се молеха
и си под прага копаят.
Който си глава подаде,
и главата му режеше,
и ги до един изклала.
Най-подир остана войвода,
той й се жално молеше:
- Тодорке, мома хубава,
на ми очите извади
и ми ръцете отрежи,
сал ми краката остави,
да ходя редом по света
и на света да кажа,
че има мома юначна,
юначна над юнаците.
Тодорка не го й слушала,
ами му глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019