* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

- Бре, стари Стойо джелепин,
чул ли си, Стойо, не ли си
кье се бера харамии
на връх бяла Белушица?
Брали се са таман три дни,
таман три дни и три нощи.
Собрали се триста души,
та се сговор сговараха:
- Кой фаиме, да фатиме,
стари Стойо да фатиме,
кье има много имане -
два сандъка маламяни.
Стойо си се чудо чуди
ка имане да дочува.
Стойо има девет сина,
девет сина, осем снахи,
най-малката Заваринка.
Заваринка говореше:
- Бре, стари Стойо джелепин,
всички от тука бегайте,
сами си мене остайте,
и моето първо любо,
и моето мъжко дете,
да посрещна харамии!
Всички са оттам бегали,
сами са нея остили,
и нейното първо любо,
и нейното мъжко дете.
Та станала Заваринка,
та равни двори размела,
та постлала на широко,
турила зглаве високо,
изтегнала първо любо,
прегърнала мъжко дете,
та рукнала, заплакала:
- Бог те убил, църна чумо,
що тава напри сос мене,
та ми увзе първо любо!
Къ кю гледам мъжко дете?
Харамии напъния,
на Заваринка викаха:
- Мъчи, мъчи, Заваринко,
разгърни десни скутове,
да ти метнеме имане,
да поминеш, дорде живиш,
да изледаш мъжко дете!
Заваринка им говори:
- Сегмене, млади левене,
не метайте ми имане,
ми кажете отрова,
отрова да се отровя!...
Харамии й метнаа,
метнаа й нещо мало -
дорде живи, да помине!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019