* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Драгия Ради думаше:
- Радо льо, мила чичова,
отвори, Радо, вратата,
овчари, Радо, дойдоха;
овчари, Радо, за брашно,
я и воловари, за ярма!
Радо чичо си думаше:
- Чичо льо, чичо Драгия,
ази съм в къщи самичка,
тате и мама на субат.
Бате и буля на сватба,
не отварям, чичо, вратата!
Драгия Ради думаше:
- Не бой се, Радо, не бой се,
като й тука чичо ти!
Рада го вярва повярва
че им вратата отвори.
Не било, Радо, не било
овчари, Радо, за брашно,
я и воловари за ярма;
най-било, Радо, най-било
все отбор момци, юнаци!
Та кой им беше войвода?
Драгия, млада войвода,
Драгия, Ради душманин!
Драгия Ради думаше:
- Я казвай, Радко, я казвай
бащино тежко имане,
поповски бели грошове,
и маджар, холан, алтъни!
Рада ги веде-поведе,
че ги плевнику заведе,
да им парите извади.
Рада чичо си думаше:
- Чичо льо, чичо Драгия!
Я постойте, холан, почакайте,
ази мотики да ви донеса,
да ви парите извадя!
Назад се Рада повърна,
че ги в плевнику затвори,
че ги в плевнику запали.
Драгия отвътре думаше:
- Радо льо, мила чичова,
отвори, Радо, вратата,
току чичо ти да излезе!
Рада чичо си думаше:
- Чичо льо, чичо Драгия,
да знаеш, чичо льо, да повниш,
кога се, чичо льо, лъже,
кога ги няма тука тейко и майка,
и още бате и буля;
тези са били, холан, на субат,
на субат, още на зайфет!
Ти гори, чичо, та изгори,
каквото мойта дума ти гориш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019