* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Ивано, мари Иванке!
Научила се Иванка
кришом за вода да ходи
от хайдушкото кладенче.
Еднъжкян, дважкян отиде,
на третом пътя повтори.
Там си Иванка завари -
наред хайдути седяха,
печано агне ядяха
и руйно вино пиеха.
Никой хи нищо не рече,
най-мънинкото хайдутче,
той си Иванке думаше:
- Кой ю селото болярин,
болярин, баш чорбаджия,
кой сбира селската хазна,
селската и сиромашката?
Иванка дума хайдути:
- Хайдути, братя да ми сте,
вий мене право питайте,
аз вази право й да кажа.
Чичо ми в село болярин,
болярин, баш чорбаджия,
той сбира селската хазна,
той сбира и той га пръска.
Хай, върти, да ва заведа
в чичова плевня голяма.
Чичо за плява жа доди,
вие си чичо хванете,
та му парите вземете.
Че ги Иванка заведе
в чичова плевня голяма,
че ги Иванка запали
от четиртяхто кишета.
Всичките плачат, нарядат,
най-мънинкото хайдутче,
най-плаче и най-наряда:
- Пусни ме, пусни, Иванке,
ази съм скоро женено,
булче под було оставих.
Булче на дюкен да иде,
бакалин да го измами -
булото да му повдигне
и в лици да го целуне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019