* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Нанко ми, Нанко чорбаджи,
той си хабер получи
от триста храбри юнаци -
да готви Нанко, приготви,
двеста ми чифта цървули
и триста бели навуща,
и свойто конче хранено.
Нанко по двори ходеше,
тъжовен Нанко, кахърен.
Най-малката му снахица,
тя тейко си думаше:
- Тейко ле, стар свекро льо,
по двори що се разхождаш
тъжовен, свекро, кахърен?
Нанко Еленки думаше:
- Как няма да съм кахърен,
кахърен, още тъжовен, -
вчера съм писмо получил.
Еленка тейко си думаше:
- Я не се, тейко, тревожи,
аз ще се, тайко, наема,
дружина да ти посрещна,
дружина триста юнака.
Докат си двама думаха,
юнаци в двори нахлули,
триста са пушки пукнали,
двеста се саби лъснали.
Еленка, булка хубава,
тя си навънка излезе,
хайдутите си посрещна,
добри си дари подари.
Всички си добре дарила,
на Стоян конче подари,
на всички ръка целува,
на Стоян ръка и коляно.
Всички се чудят и маят,
що на Стоян конче подари,
що му ръка и коляно целува.
Стоян ми, върли хайдутин,
Еленкиния мил братец,
че бръкна в куюм джобове,
извади шепа жълтици,
че ги на Еленка подаде,
на Еленка, мила сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019