* * *

Девер се бори с мечка

Стоян майци си думаше:
- Да знаеш, мале, да знаеш,
да знаеш, ала не знаеш
какво съм любе залюбил,
залюбил и задраговал!
На снага тенка висока,
във лице бяла, кървена,
ала е много далеко -
през девет села в десето.
Мале ле, прочуло се е,
че има мечка стръвница,
та пъкювето фатила,
фатила и завардила,
та не ще можем да подем,
да подем да я доведем!
Становата майчица
кя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
и това ли се не сяташ,
и тва ли майка да учи?
Ти налей жълта бъклица,
та си калесай, калесай
от Бяло море до Църно,
от Бяло море деверят,
от Църно - деверицата!
И Стоян така направи,
че си за булка тръгнали.
Като за булка ходеха,
по пътят нищо немаше.
Като със булка идеха,
на пътят хми е изляла
мечка със малко меченце.
Тие, като я видяхаг
сватбаре се разбягаха
кой де му видят очите.
Остана Стоян с булката,
девер и деверицата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016