* * *

Девер се бори с мечка

Заженил ми се млад Стоян,
отдалеко булка ще вземе,
през девет села в десето,
през девет гори ще минат,
през девет гори иглови.
Че няма младо деверче;
ах, че си Стоян повика
Николчо, младо деверче, -
той да му води булката.
Николчо мама думаше:
- Я ми дай, мамо, рубата,
че ще да ида, да отида
в Стояна младо деверче, -
аз да му водя булката!
Мама Николчо думаше:
- Николчо, сино Николчо,
тук стой, Николчо, не ходи!
Тя му е булката от далеко,
през девет села в десето,
в десето село кръстника.
Там мечка кръвница,
мечката ще те изяде.
Николчо мама пак дума:
- Я ми дай, мамо, рубата,
хубаво да се пременя,
че ще да ида, да отида,
Николча младо деверче.
Не бой се, мамо, не бой се,
мене ме мечка не яде.
Мама му даде рубата.
Стана Николчо, замина.
Като нататък отиваха,
нищо по път не видяха.
Кога се назад връщаха -
сред пътя мечка кръвница
със малко мече кръвниче.
Кат я сватбари видяха,
всичките се разбягаха,
по дървета се покачиха -
кой на бук, кой на габър,
а пък Стоян, млад младоженик,
ах, че се Стоян покачи
на високата топола.
Остави Тодорка под було,
мечката я да изяде.
Николчо мечка думаше:
- Махни се, мечко, от пътя,
да мина, да си замина.
Мечка Николчо продума:
- Аз ще се махна от пътя,
ако ми дадеш булчето,
булчето да си аз изям.
Николчо мечка пак дума:
- Махни се, мечко, от пътя
да мина, да си замина.
За тебе, мечко, аз имам,
за тебе тежък боздуган,
с боздуган ще те убия.
Ах, че се, холам, хванали
двамата да се борят.
Борили се малко, ни много -
цели три дни и три нощи.
Нито мечката наваля,
нито Николчо наваля,
пък пусто мече кръвниче
Николчо пети копае,
то му жилите търгаше
и му кръвта пиеше.
Николчо були думаше:
- Бульо ле, драга байнова,
я си венеца предрънкай,
пусто се мече да уплаши,
далеч в Балкана да избяга,
мечката да си наваля.
Тодорка, булка хубава,
тя се венеца предрънка.
Нали се мече уплаши,
далеч в Балкана избяга.
Николчо мечка улови,
той я високо издигна
и я у земята удари.
Мечката в земята потъна -
триж-девет боя дълбоко,
триж-девет педи широко.
И той си булче повежда
и го във къщи завежда.
Какво да видят горките,
като във къщи отидоха -
всички ядат и пият
за Николчово прощене,
още ми и за Тодоркино.
Николчо се люто разсърди,
един ги по един вадеше
и ги с боздуган биеше.
Тодорка, булка хубава,
тя на Николчо думаше:
- Драгинко, драги Николчо,
удри, драгинко, колко мож,
думай, драгинко, колко знаеш -
кому боздуган, кому два,
Стоян, млад младоженик,
пет боздугана да удариш.
Какъв е млад младоженик -
булка да си остави,
мечката да я изяде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016