* * *

Девер се бори с мечка

Стоянчу мама си дума:
- Викат ме, мамо, канят ме,
младо деверче да стана
на чичовото момченце,
на чичовия Никола.
Да водя тънка Тодора,
Тодора тънка топола,
през две ми, през три планини.
Като нататък отишли,
нищо по пътя не видели.
Като се насам върнали,
минали през широко поле,
наслали гора зелена,
сред гора мечка кръвница.
Като ги мечка видяла,
със крака тръни тръгнеше
и ги на пътя хвърляше,
че да си пътя затръни.
Като я хора видяха,
цяла се сватба разбяга,
само Стоянчо остана
и млада булка на конче.
И са се с мечка хванали,
хванали, та се борили,
борили два дни, до три дни.
Стоянчо дума Тодорки:
- Буле ми, буле Тодорке,
не ми дотегна мечката,
ама ми дотегна мечето,
че ми крака дереше
и ми кръвето пиеше.
Тодорка дума Стоянчу:
- Нямаш ли ножче черкезче,
мечка под мишца да удариш,
да удариш, да я надвиеш.
Стоянчо, младо деверче,
извади ножче черкезче,
че си мечката удари.
Като е мечка паднала,
паднала, та е ревнала,
цяла е гора екнала,
от гора листа капеше.
Стоянчо, младо деверче,
че си кончето подкара,
кончето, още мечето
и на кончето булчето.
Като си у тях отишли,
таман им третини правили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016