* * *

Девер се бори с мечка

Стоян си жито вееше
със чимширова лопата.
Сестра му Вида отмита
със босилкова метлица.
Стоян на Вида думаше:
- Видо льо, сестро Видо льо,
я ж ида, сестро, да видя,
къв ми се глас се чува
долу в долната махала
на широките мегдани:
дали е сватба голяма
али борба голяма.
Вида на Стоян думаше:
- Байне ле, баче Стояне,
тука седи, байне, не ходи,
че ти си, байне, невикан.
Стоян си Вида не слуша,
най стана Стоян отиде
долу в долна махала,
на широките мегдани.
Не било сватба голяма,
най било мечка стръвница.
Тя търси пехливанян да се бори.
Като отиде млад Стоян
от обяд до сине пладне
и той се самичък угади,
че си мечката да надвий
и той на селяни продума:
- Селяни, хора, вий наши,
я ми водица подайте,
водица колко с лъжица,
че ми устата изгоря
и ми се сърце запали,
че ж' да ме мечка надвий,
надвий и ж'да ме погуби.
Селяни в един глас викнаха:
- Стояне, млада войводо,
че тъй ти трябва, Стояне,
квото си търсил, намерил.
Стоян си под мустак позасмя
и се люто разсърди,
мечка на рамо издига,
в черна я земя удари
и на мечката поседна,
малкачко да си почине.
Дордето Стоян почине,
всичките селяни избягали,
самичък си Стоян остана,
остана с една мечка стръвница;
и той си мечка поведе,
че я при царя заведи,
царя го бакшиш подари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016