* * *

Девер се бори с мечка

Стоян дума мама си:
- Мамо, мила майчице,
канят ме, мамо, калесват, -
кани ме Стоян чичова
младо деверче да ида.
Майка Стояну думаше:
- Още си малък, Стоянчо,
седемгодишно момченце,
далеч за булка ще идат
през девет села големи,
през девет гори зелени.
Там има мечка кръвница
с едно мече кръвниче, -
не може пътник да мине
камо ли сватба да иде!
Стоян тогаз подскочи
и на майка си продума:
- Аз ще деверче да ида
и с мечка ще се поборя.
Като за булка отишли
и през гората минали,
мечката не ги видяла.
Ходили, булка вземали,
ала кога се връщали,
отдалеч ги мечка видяла,
бързо им пътя пресече.
Като я сватба съгледа,
всичка се сватба разбега,
само булката остана,
булката и младоженика
и най-малкото деверче.
Стоянчо напред излезе
право към мечка отиде
като го мечка съгледа
и тя към него отиде.
Че се двамата уловили,
борили са се, бъхтали,
докато слънце захожда -
нито мечката надвива,
нито Стоян заваля.
Дето мечката улови -
черни си кърви капеха,
дето Стоянчо улови -
месо със кожа скубеше.
Че се Стоянчо провикна:
- Чичо ле, чичко Тодоре,
не ми мечката дотегна,
най ми мечето омръзна,
че ми краката изяде.
Тогаз чичо му извика:
- Стоянчо, момче братово,
ако на мечка надвиеш,
булката ще си харижа,
моята булка на тебе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016