Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Девер се бори с мечка

Заженил ми се й млад Стоян,
от далек булче да вземе.
Три дни са яли и пили,
в събота рано раниле,
в неделя за булка тръгнали.
Мечката на пътю лежеше.
Га се със булка върнали,
мечката страшно ревеше.
Сватбари се изплашиха (2)
и се й сватбата възпряла.
Иванчо пехливанино
той на сватбари думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я постойте, та чакайте,
я щях си дома да ида,
да се хубаво пременя
с мойто кюркче хубаво
от девет кожи мечешки,
с моето герджик калпаче
от три ми кожи мечешки.
Мама Иванчо не пуща:
- Седи, Иванчо, не ходи,
лошите кърви жа патиш.
Иванчо мами си не слуша.
Той се хубаво премени,
накриви герджик калпаче
и си сватбата присрещна,
и се с мечката сборили,
та се й борили, трошили
три дни ми и три вечера.
Дето мечката хванеше,
кървави меса късаше;
дето Иванчо хванеше,
кокали с жили вадеше...
Иванчо пехливанино,
като си плесна ръцете,
девет го боя издигна,
та га в земята удари
и си на мечки думаше:
- Мечке ле, мечко стръвнице,
девет съм мечки утрепал,
я ти жа бъдеш десета.
И кожата й е одрал,
и га на рамо преметнал.
Иванчо пехливанина
напред сватбата вървеше.
Всичките вино дадая,
всичките дарба дария,
на Иванчо вино не стигна,
на Иванчо дарба не дадоха.
Иван се люто разсърди,
като си измъкна сабята,
га се наляво размахна,
изсяка мало й голямо,
га се направо разглахна,
всичката сватба кайдиса,
току остави, остави
булката и младоженека.
Че ги заведе, заведе
във гора, във глушинето,
назад им ръце овърза,
да не се с ръце достигат,
да не се с очи поглеват
и пак си Иванчо отиде.
Девет го годин нямало,
на десетата година
Иванчо се назад върна,
право във гора отиде -
булката и младоженека
станали са два китюка,
черно са грозде вързали.
Иванчо грозде откъсна,
откъсна, та го изяде,
клето го й сърце заяде,
клета го глава заболя,
Иванчо в постеля полегна.

 


Софиевка, Бердянски район, Запорожска област - Украйна (Кауфман-НПБУМ 2, № 1338 - "Иванчо пехливанина убива мечка стръвница").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016