* * *

Девер се бори с мечка

Зажени се Тодорчо,
че си покани, калеса
от девет села сватбари,
от десето кумове;
когото Тодор хареса,
и него Тодор калеса.
И една сестра имаше,
че не я Тодор хареса,
и не я Тодор калеса,
ни сестрини си синове -
че те са били мнозина,
мнозина до деветима,
че тий са все винопийци,
че тий са все кавгалийци;
че не ги Тодор хареса,
хареса, не ги калеса.
Тодорчо, най-малкия,
той на майка си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида
на вуйчовата сватба неканен,
неканен и некалесан!
Тодорчовата майчица,
тя си на Тодор думаше:
- Седи бе, мама, не ходи
неканен и некалесан -
да не погрозиш вуйка си,
вуйка си, мама, Тодора!
Тодорчо дума мама си:
- Ще ида, мамо, ще ида,
отстрани пътя ще вървя,
отдалеко сватба ще гледам -
да не погрозя вуйка си!...
И на буля си думаше:
- Бульо ле, бульо, Стоянце,
я стани, бульо, я стани,
че ми премяна извади -
ще ида, бульо, ще ида
на вуйчовата сватба
неканен и некалесан;
отстрани пътя ще вървя,
отдалеко сватба ще гледам!...
Я ми дай, бульо, я ми дай
мънинката бъклица,
дето три мери събира!
Че стана Тодор, че стана,
че стана и се премени,
че метна бъклица на рамо,
че тръгна Тодор, отиде;
отстрани пътя вървеше,
отдалеко сватба гледаше.
Ходили и се върнали;
кога се назад върнали,
зла ги е срята срещнала -
една ми мечка стръвница.
Всички сватбари избягали,
само булката и Тодорчо останали.
Тодорчо плесна с ръце
и се с мечката сборили;
че стана Тодор курбан
на тая мечка стръвница...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016