* * *

Девер се бори с мечка

Зажени се Вълчу,
посгоди се Вълчу
отвъд през Бял Дунав,
във Котлена града,
на Кралюва щерка -
Маргита девойка.
Вълчум дядо дума:
- Вълчо, джанъм, Вълчо,
Вълчо, годенико,
когато повдигнеш
темна, тежка сватба,
ти да си калесаш
всичките родови,
саде не калесвай
грозният Иванчо,
че той е най-грозен,
още най-омразен!
Пиян ще се напий,
кавга ще повдигне,
сватбата ти, Вълчо,
той жа ти изгрози,
кумове, сватове,
зълви и девери.
Де зачу таз дума
грозният Иванчо,
у тях си отиде,
на майка си дума:
- Мале, мила мамо,
Вълчо, братовчеда,
Вълчо годеника,
той си, кай, повдигнал
темна, тежка сватба -
всичките калесал,
мене не калесал,
че ще му загрозя
тежка темна сватба,
кумове, сватове,
зълви и девери!
Я майка му дума:
- Синко льо, Иванчо,
добър юнак, синко,
не калесан ходи (2),
нето пък харесан.
Иванчо на мама
тихо отговаря:
- Мале, мила майко,
я обдай ми, мамо, (2)
моята премяна -
мънинкото кюркче
от девет мечи кожи
и мойто калпаче
от три вълчи кожи!
Аз жа се пременя,
аз жа се наредя,
конче ще възседна,
на сватба жда ида.
Подире жа вървя,
сватба да не сгрозя.
А че се премени,
а че се нареди
грозен ми Иванчо,
на сватба отиде,
подир сватба тръгна, (2)
сватбата не сгрози.
Като са отишли
на Кралюви двори,
три се хора вият,
три тъпана бият;
девет свирки свирят;
три девойки стоят,
диван отстояват,
трите еднолици,
трите годеници.
Котленци омразни,
тий булка не дават,
нам са поставили
една малка чаша,
дето бере, холам,
девет мяри с вино,
десета - с ракия,
и са попитали:
- А бре, ой ви вази,
кумове, сватове,
кой юнак от вази,
юнак над юнаци,
та да вдигне, изпий
тая малка чаша?
Ако я изпие,
булка ще ви дадем,
ако е не изпий,
булка не даваме!
Вълчо годенико,
напреде вървеше, (2)
назаде погледва:
- Та де сега, де е
лелин ти ми сино, (2)
грозен ми Иванчо,
та да изпий, джанъм,
тая малка чаша,
с девет мяри вино,
десета с ракия?
Грозничък Иванчо
подире вървеше, (2)
напреде излезе,
още се провикна:
- Тука съм, - кай, - Вълчо,
тука съм, леляно!
А че чаша пое,
вдигна, та я изпи,
изпи и прокълна:
- Ах, да се провалиш,
ти, който направи (2)
тая малка чаша -
уста не намокрих,
гърло не наквасих!
Котленци омразни
пак булка не дават,
нам ми са извели
мечката сръвница,
а чо отговарят:
- А бре, ой ви вази,
сватове, кумове,
я кой е от вази
юнак над юнаци,
нека дойде, холам,
с мечка да се бори, (2)
мечка да надвие!
Ако я надвие,
булка ще дадеме,
ако не надвие,
булка не даваме!
Вълчо годенико
напреде вървеше, (2)
назади погледва:
- Дей сега, "кай", дей е
грозничък Иванчо,
с мечка да се бори,
Мечка да надвие, (2)
булка да вземеме?!
Грозничък Иванчо
подире вървеше, (2)
напреде излезе, (2)
още се провикна:
- Тук съм, джанъм, Вълчо,
тук съм, леляното!
Мечката стръвница
по мегданю игра (2)
и земята рови.
Грозничък Иванчо
ръкави запретна, (2)
мечката наближи.
Като го погледна
мечката стръвница,
сама се уплаши,
още му хортува:
- А бре, ой те тебе,
грозничък Иванчо,
евалла ти струвам
на твойто юнашко!
Котленци омразни
пак булка не дават;
нам ми са извели
дур три ми девойки, (2)
дур три годеници.
И трите са, холам,
с еднаква премяна, (2)
и все еднолики.
Та пак отговарят
котленци омразни:
- А бре, ой ви вази,
сватове, кумове,
бре, който ми й юнак,
юнак над юнаци,
нека си познае
Вълчум годеница!
Ако я познае -
булка жа дадеме,
ако не познае -
булка не даваме!
Вълчо годенико,
той пак се провикна:
- Бре, де си ти сега
грозничък Иванчо,
та да си познаеш
Вълчум годеница?!
Грозничък Иванчо
подире вървеше (2),
напреде излезе,
още се провикна:
- Тук съм, Вълчо, тук съм,
тук съм, леляното!
Той си, бре, отиде
при трите девойки,
при годениците.
Сабята извади,
хем си ги попита:
- Която е, джанъм,
Вълчум годеница,
напред да престъпи,
ръка да целуне,
мангъри да вземе
и жълти алтъни!
Ако не престъпи,
веднъж ще замахна (2)
и трите жда паднат!
И тя й престъпала
Вълчум годеница,
ръка целунала,
мангъри обзела
и жълти алтъни.
Котленци омразни
тогив булка дали;
Вълчу годеника
булчето си обзе.
Три се хора вия,
три тъпана бия,
девет свирки свирят,
сватбата изпращат,
Вълча годеника,
бре, младоженяка
със младата булка.
Я грозен Иванчо
напред сватба върви,
сватбата извожда,
ясно се провиква (2)
и със пушка гърми.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016