* * *

Девер се бори с мечка

Мари, хей! / Затърсил ми е млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
затърсил да се ожени,
че ходи Стоян, че търси,
млад Стоян, млада гидия,
че ходи девет години,
на десетата намерил
неговата лика-прилика,
дето на него ще прилича,
на майка му да уйдиса.
В четвъртък года набрали,
в събота сватба заправи.
Калесал Стоян, калесал
от девет села сватбари.
Как ги калесал, тъй дошли.
Тръгнали за булка д' идат.
Вървели, що са вървели,
наели гора зелена,
сред гора дърво високо.
Закрепили си сватбата.
Излезе мечка стръвница,
стръвница, мечка страшница.
Еднъж се, дваж се порева,
всичките се разбягали -
кой се на дърво възкачи,
кой се наназад повърнал,
само си Стоян останал,
че се със мечка уловил,
уловил да се поборят.
Борили, що се борили -
до три дни и до три нощи,
нето ми мечка заваля,
нето ми Стоян навива.
Е, че се Стоян провика:
- Мечка зор дава, не дава,
ел на пустите меченца
краката ми огризяа,
черно ми кърви потече.
Че си се Стоян провикна
за кучка, за синджирлийка:
- Де да си, кучке, да дойдеш,
да дойдеш, да ми помогнеш!
Че го й кучката зачула,
че дошла, че помогнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016