|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Девер се бори с мечка
Роди майка девет мили сина,
та ги роди у гладна година;
с игла шила, та ги е хранила,
с хурка прела, та ги облачила.
Дошло време стария да жени,
сите девет заедно че жени...
Па обиде ора и градове,
та си тражи девет снахи мили,
сите девет една лика да са,
една лика и една прилика,
и у къщи слога, бре, роднина...
Па си ойде ора и градове,
пай не може нигде да си найде;
па си ойде у Лендера града,
тамо найде девет снахи мили,
еднолики и едноприлики.
И собра триста и три свата,
и събра свирки и тъпани,
и пойдоха китени сватове...
Настанаха през гора зелена,
а майка му дума продумуе:
- Ка станете през гора зелена,
заставете свирки и тъпани -
тамо има Вила Самовила,
претваря се той млада невеста,
и износи шарена бъклица,
та си износи това руйно вино:
"Да пиете, китени сватове,
вече ми се душа умериса!"
И тогай сватове дума продумуе:
"Умериса от това вино цървено!"
И си окна кума и старойкя:
- Я запрете свирки и тъпани,
и запрете китени сватове,
да видиме - каква си е зверка?!
Излезна си дете Андреяше:
- Назад, назад, китени сватове!
И повърна китени сватове.
Продума си Андрейова коня:
- Слушай мене, дете Андреяше,
това не е той млада невеста,
нело си е Вила Самовила -
поглътна ме мене до копита!
Я извади лека боздугана,
та ме удри мене долу у копито!
Извадило дете Андреяше,
извадило лека боздугана,
удри коня долу у копито,
и си смаза Вила Самовила!
Тогай окна свирки и тъпани,
и си окна китени сватове,
и си каза кума и старойкя:
- Нека свира свирки и тупани,
нека поя китени сватове;
що се прави премлада невеста,
оно не е премлада невеста,
оно си е Вила Самовила!
И я хвана дете Андреяше,
и си я на коня хвъргало...
Па си ойде Ленгера града,
доведоха девет мили снахи;
па удриха през гора зелена,
и заставиха свирки и тъпани,
запреха се китени сватове.
Продума им дете Андреяше:
- Пойте, братя, и не се пай бойте -
я съм смазал хала-гущерина!
Пай удриха свирки и тупани,
и запояха китени сватове,
и ойдоха дома на дворове.
Отведоха девет мили снахи,
сите девет еднолики били,
еднолики и едноприлики били,
у къщи слога роднина...
Радомир; сватбена (Качановский 1882, № 76); вм. мечка - Вила
Самовила; ора, от хора - област.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|