* * *

Девер се бори с мечка

Заглавил се е Тодорак
за Керекица Горовцим,
Горовцим - чорбаджиювцим,
че имат рода голяма,
голяма рода, чуена.
Заглавил и се оглавил.
Кат се Тодорак завърна,
найде майка си, че лежи,
майка си, още татка си,
че лежат болни в постеля.
Татко му лежи, умира
и на Тодорак наръча:
- Тодорак сино, Тодорак,
кога за сватба заготвиш,
много сватове да дексаш -
деверът отде изтока,
деверица отде захода,
тогаз за булка да подеш!
Тръгнали булка да вземат.
Като със булка идеха,
мечка стръвница изляла,
мечка със малко меченце.
Кя на Тодорак думаше:
- Ха да се, Тодорак, поборим!
Който, Тодорак, надвие,
той ще си вземе булката,
Керекица бяла Горовцим,
Горовцим - чорбаджиювцим
и биволето с колата,
Фатили, та се сборили,
та се борили, борили
три деня и три вечера,
за харман място избили,
никой на никой не надви.
Тодорак дума сватове:
- Сватове, вие кумове,
я ми на ярдъм елате,
ли се оттука махните!
Сватове гора набили,
остана малко деверче.
Той си ръкаве запретна,
че фати мечка стръвница,
та я високо издигна,
и я във земя удари,
та девет педи потъна.
Тодорак дума деверю:
- Тодорчо, малко деверче,
халал да ти е булката
и биволето с колата!
Деверче дума Тодорак:
- Вземи си, Тодорак булката,
Керекица бяла Горовцим
и биволето с колата!
Мене ми булка не трябва,
мене ми стига юнаство!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016