* * *

Девер се бори с мечка

Загодил ми се й Николчо
през девет села в десето,
през три ми гори зелени.
Закалесал ми й Николчо
петдесет коля кумове
и шейсет стари сватове,
и си калеса Николчо
Иванчо - младо деверче
за девер, за пехливанин.
Мама Иванча не пуща:
- Дето за булка ще идат,
там има мечка стръвница
на хора и на добитък.
Иванчо мама не слуша,
ами си стана, отиде
за девер, за пехливанин.
Като за булка тръгнали,
като през гора вървели,
мечката беше заспала,
та си й сватбата не чула,
когато сватба замина.
Кога се с булка върнаха,
мечката беше станала.
Като мечката ревеше,
от небе звезди падая;
като мечката дихаше,
на гора листа падая.
Тя си сватбата присрещна,
сватбата фукна да бяга.
Иванчо младо деверче,
деверче и пехливанче,
той се със мечка улови
борба да си се побори.
Мечката в пяна потъна,
а пък Иванчо във кръви.
И Иванчо се провикна:
- Бульньо льо, Николице ле,
я си ми подай водица,
устата да си расквася,
сърцето да си разблажа!
Булката дума Иванчу:
- Подала бих ти, драгинко,
ала не смея, драгинко -
мечката в пяна потъна,
пък ти, драгинко, във кръви.
Иванчу младо деверче,
той му се жалба нажали,
та че си мечка улови,
девет я боя издигна,
че я в земята удари.
Дорде мечката изреве,
той си й одра кожата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016