* * *

Девер се бори с мечка

Заженил ми се е Николчо,
от далеко булка ще взема,
калесал Николчо от девет села сватове,
и Стоян младо деверче.
Стояновата майчица,
тя си Стояна не пуска:
- Бре, който мине с него път,
все го мечката изяжда.
Стоян майка си не слуша,
че стана Стоян, отиде.
Като за булка отивали,
пуста ги мечка не угади.
Като си булка отвзели
и се назад върнали,
пуста ги мечка угади,
напред сватбата излезе,
като мечката изрева,
на гора листа падали,
всичките сватове избягали,
само Стоян остана.
Стоян с булка остана,
мечка на Стоян думаше:
- Язък, Стояне, за тебе,
девет съм мина изяла,
ти си, Стояне, десетото.
Стоян на мечка думаше:
- Мечке ле, мечке стръвнице,
девет съм мечки убил,
и ти си, холам, десета.
Борили са ми, борили,
три дни, три вечери,
ни Стоян мечка надвива,
ни мечка на Стоян навива.
Стоян на булче думаше:
- Отдай ми, булче, водица,
да си сърцето разхладя,
да си мечката надвия.
Булче се чуди и мае,
отде си водица да вземе,
дребни си сълзи пророни,
на Стоян вода даде.
Стоян си мечката надвил,
с боя си я е вдигнал,
в черната земя ударил.
Стоян се ясно провикна:
- Сватове, още кумове,
кой дето е, тука да дойде,
аз си мечката убих.
Сватовете и кумовете
и те се холам събрали.
Сватовете думаха:
- На кой се пада булката,
който бяга из гората ли,
който нави мечката ли?
Никой си нищо не дума,
булка под було продума:
- Бре, не се пада булката,
който бяга из гората,
а най се пада булката,
на който надви мечката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016