* * *

Девер се бори с мечка

Николчо дума, бе, татко:
- Заженил ми се й, бе, татко,
чичова ми Иванчо.
То да е, бре, за друга,
пък то за мойта любовница.
Мене деверче калесва,
сестра ми - млада зълвичка.
Нито ази ще ида,
нито сестра ми ще пусна.
Николчов татко думаше:
- Синко Николчо, Николчо,
и двама синко ш' идете,
ако е късмет на тебе,
тя пак тебе ще вземе.
Николчо конче възседна
и си на сватба отиде.
Отпред сватбата вървеше,
с негово конче хранено
и си сватбата ходеше.
Кога на сватбата отидоха,
кога булката вземаха,
от друго място минаха
и се назад връщаха,
минали поле широко,
наели гора зелена,
сред гора - мечка стръвница,
ялова крава ядеше.
Като си сватбата видяла,
ялова крава остави,
грозно сватбата гледаше.
Цяла се сватба разбяга,
и зетя, и той избяга,
само Николчо остана,
Николчо и булката.
Че слезе Николчо от коня,
коня за кола завърза,
че се с мечка борба захвана.
Борили, що се борили,
ни мечката надвива,
ни Николчо надвива...
Тя му ръцете одрала,
алени кърви тръгнали.
Булка под було продума:
- Николчо, младо деверче,
малко ще ти говоря,
много ще ти помогна -
извади ножче ендерче,
че си мечката прободи!
Кат чу Николчо туз думи,
кат че ли сила добива,
веднъж мечката улавя
и я в земята удари,
че си мечката навали,
и си колата поведе.
Кат са до село стигнал,
Николчо булка думаше:
- Мър, булка, мър, млада булка,
къде колата да карам,
у чичови ли или у нази?
Булка под було продума:
- Николчо, младо деверче,
колата у вас ще караш!
Който си булка искаше,
не ще я остави в гората
мечките да я изядат.
На тебе булка ще стана!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016