|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Девер се бори с мечка
Иванчовата майчица,
тя на Иванчо думаше:
- Калесаха те, Иванчо,
младо деверче да идеш
на вуйко си, на Стояна!
Иванчо иска да иде,
майка му не го пущаше:
- Не отивай, сине Иванчо!
Чула се е мечка кръвничка,
кръвничка мечка, стръвничка,
овце и говеда ядяла,
почнала и хора да яде -
на ден по човек изяде,
на неделята - по ерген,
по ерген, по добър юнак,
и теб, сине, ще изяде!
Иванчо майка си не слуша,
отиде младо деверче
на вуйко си, на Стояна.
Като за булка отивали,
времето било мъгляво -
мечката не ги видяла.
Взели булката, върнали се,
времето било вдигнато -
мечката Иванчо видяла.
Дето мечката вървеше,
канарите се тресяха,
дето мечката ревеше -
гором листите падаха.
Че са се сборили, сборили
Иванчо и мечката, двамата.
Че са се борили, борили
тъкмо ми три деня и три нощи.
Всички сватбари избягали,
останали Иванчо и булката:
- Ако си мечката заваля,
ний ще се двама вземеме!
Като я Иванчо улови,
в черна я земя удари
и си взема булката!...
Новаково, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|