* * *

Девер се бори с мечка

Мама Стояна думаше:
- Стояне, мило, мамино,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
правичко, да не ме лъжеш.
Що тъй ти конче замира,
запира и залошава,
дали от много каране
или от лошо гледане?
Стоян мама си думаше:
- Като ме питаш, ще кажа.
Не е от лошо гледане,
най е от много каране.
Да знаеш, мамо, да знаеш,
де съм си либе залибил,
през три планини високи,
през три ми води дълбоки,
Тодорка, мома хубава.
Ала се, мамо, научих,
чичо ще да я отърве
за неговото момченце,
за байна, батя Никола
и мене викат, майно ле,
на сватба, мамо, да ида,
булче на конче да нося,
че мойто й конче хранено,
ала си идва, майно ле,
пуста ми мечка кръвница
и едно мече кръвниче.
Горя ми, горя в Балкана,
като през Балкан минахме,
мечката, майко, ще излезе,
мечката ще ни зяноса.
Мама Стояне пак дума:
- Не ходи, мамо, Стояне,
мечката зян ще ви стори.
Стоян майка си не слуша,
кат си на сватба отиде,
него е сватба тръгнала,
кат си в Балкана навлезли,
Стоян сватбари думаше:
- Лека, полека вървете,
мечката да ни не чуе,
щом кат си мечка излезе,
до един ще ни изяде.
Пуста ми мечка кръвница,
нали е мечка заспала,
мечката не ги бутнала.
Като се назад върнали,
като в Балкана навлезли,
нали е мечка сърдита,
срещу сватбата излязла.
Всички са се разбягали,
само си й Стоян останал,
Стоян ми, още булчето.
Като го мечка улови,
дето я Стоян държеше,
мечи кокали трошеше.
Пуста ми мечка стръвница,
дето Стояна хапеше,
люти му рани правеше.
Стоян си самси думаше:
- Толашна сватба голяма,
как ни е един останал
водица да ми подаде,
сърцето да си разхладя?
Тодорка дума Стояна:
- Стояне, либе, Стояне,
водица, либе ще ти дам,
дано на мечка навиеш,
от мечка да ме отървеш.
Щом кат ме, либе, отървеш,
оттука, либе, нататък,
стопанка я ще ти стана.
Стоян Тодорке продума:
- На вярата си не сядиш
като ме, либе, излъга.
Бре, гиди Стоян, Стояне,
нали е Стоян той сърдит,
като си мечка улови,
като я Стоян издигна,
като я в земя удари,
направо на пепел направи.
Като се назад обърна,
като си мечи удари
и него на прах направи.
Нал са сватбари, стигнали
и на мама му казали:
- Стоян в Балкана остана
и си ги мечка изяде.
И майка у е струвала
третини и деветини.
Бре гиди Стоян, Стояне,
кат си булчето улови
двама са холан тръгнали,
като са в село навлезли,
Стояновата майчица,
нали се вика и плаче,
Като си й Стоян останал.
Стояновите комшии,
те му въз майка отишли
и на майка му думаха:
- Стоян си иде със булче.
Отде го зачу чичо му,
той при Стояна отиде
булчето да си отърва.
Стоян чичко си продума:
- Де байне, бате Никола,
в Балкана бате да иде,
със мечка да се побори,
тогаз булче ще взема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016