* * *

Девер се бори с мечка

Стоян мами си думаше:
- Хабер ми й дошло, майно ле,
от побратима Никола -
да ида младо деверче,
далеч му й, мамо, булката,
през девет села големи,
през десет гори зелени.
Мама Стояни думаше:
- Стояне, мило мамино,
я недей ходи деверче,
че там го казват хората,
че има мечка стръвница -
птичка над гора да хвърка,
мечка гората поломя,
да си птичката улови!...
Стоян мама си не слуша,
младо деверче отиде.
Вървели, що са вървели,
че са за булка отишли;
като нататък вървели,
мечката не ги видяла,
па се назад върнала;
като ги чула мечката,
със крака ями копае,
със уста тръни скубеше...
Че си сватбата срещнала,
че си сватове изяла,
само си двама остави -
Стоян ми, младо деверче,
и още булче под було...
Стоян се с мечка улови,
бори се малко, не много,
бори се три дни и три нощи,
че си мечката завали...
Станали, та си тръгнали,
булка под було говори:
- Драгинко, драги Стояне,
досега бе ми драгинко,
отсега ще си млад Стоян,
млад Стоян, младо либенце!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016