* * *

Девер се бори с мечка

Стояновата майчица,
тя на Стояну думаше:
- Стояне, сине Стояне,
какъв си, сине, търговец -
дали от много имане,
или от много д' идене?
Ката ден кони променяш,
за три године, сине Стояне,
триста кончета промени,
по хиляда ги купуваш,
по двеста-триста продаваш?...
Стоян мами си думаше:
- Мале ма, мале, мале мо,
нито е от много имане,
нито е от много д' идене.
Да знаеш, мамо, да помниш,
и аз какво любе залюбих
в Свестопол града голяма,
Тодорка свестополничка,
Тодорка тънка тополка.
Любих я, мамо, лъгах я
цели ми дор три години,
не можах да я излъжа.
Сега я, мамо, излъга
лелина сина Иванчо.
Повдигна сватба голяма,
мене девер ще калеса...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сине Стояне,
тук седи, сине, не отивай -
кръвна се мечка явила,
ядяла овце и говеда,
почнала й хора да яде!...
Стоян майка си не слуша,
и си кончето възседна,
младо деверче отиде,
на лелин сина Ивана.
Като за булка отивали,
времето било мъгливо -
не ги мечката видяла...
Като се с булка върнали,
времето се раздигнало -
отдалеч ги мечка видяла...
С мече тръне влачела,
та да им пътя затули.
Като сватбата приближи,
мечката силно пререва,
всичките сватбари избягали.
Що са остали, остали -
Тодорки булка хубава
и Стоян младо деверче.
Стоян се с мечка залови,
че са се борили, борили
три дена и три нощи -
нето мечката заваля,
нето Стоян надваля...
Хубава булка Тодорка,
тя на Стояна думаше:
- Драгинко, драги Стояне,
със сетна сила да държиш -
ако ме от мечка отървеш,
ще се със тебе венчаем!
Отде чу Стоян таз дума,
отде му дойде таз сила -
като мечката изгъна,
та я в земята удари,
три педи у земя потъна!
Като се назад обърна,
на мече шамар удари -
мечето глава замота...
Че се с Тодорка венчали,
сватбари се завърнали -
кой на два дни, кой на три дни,
пък зетя на неделята...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016