* * *

Девер се бори с мечка

Стоян си мами думаше:
- Викат ме, мамо, викат ме
младо деверче да ида,
на батя, мамо, Радоя
викат ме, мамо, ще ида.
Мама на Стоян думаше:
- Седи си синко, не ходи,
че там се чува лошава,
лошава мечка стръвница
със мече кръвопийниче.
Стоян мама си не слуша.
Като нататък вървели
не ги е мечка видяла.
Като се надиря върнали,
среща им мечка стръвница
със мече кръвопийниче.
Толкова мечка голяма
цяла се сватба разбяга,
самичък Стоян остана
с Тодорка тънка топола.
Бори се Стоян с мечката,
бори се два дни, и три дни.
Стоян Тодорке думаше:
- Дръж ми, Тодорке, кончето
и ми мъничко помогни
от мечка да се отърва.
Аз немам зор от мечката,
аз имам зор от мечето,
че ми краката изяде.
Кат му Тодорка помогна,
кат хвана Стоян мечето
и го в земята удари,
мече в земята потъна.
Че уби Стоян мечката
и на Радоя думаше:
- Байне ле, бачо Радое,
ако бе твоя Тодорка,
ти би я от мечка отървал!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016