* * *

Девер се бори с мечка

Стоян на майка си думаше:
- Канят ме, мамо, викат ме
млад девер да стана
на чичовото момченце,
на побратим Никола.
Мама на Стоян думаше:
- Не ходи, синко Стояне,
той взема жена от далеч -
през девет села в десето.
Където сватбата ще мине,
там има гора зелена
и има мечка сръвница
с малко мече кръвниче.
Стоян майка си не слуша,
а се хубаво премени.
Напред на сватбата вървеше,
хранено конче яздеше,
алено фесче кривеше,
руси мустачки засуква.
Като в гората стигнаха,
че е мечката излязла,
че е Стоян хванала.
Малко се, много борили,
Стоян се с мечка бореше,
мече му мие петите.
Стоян се виком провикна:
- Не ми мечката дотегна,
най ми мечето омръзна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016