* * *

Девер се бори с мечка

Посгодил се е млад Стефан,
млад Стафан, младо войниче,
за Дониното момиче,
Дона ми клета вдовица,
Дона ми чудна болярка,
като сватбата приближи,
Дона за Стефана проводи:
- Де да е Стефан, - да дойде,
нещичко ще му говора!
И Стефан стана отиде,
Дона Стефану думаше:
- Стефане, зетко Стефане,
кога сватбата направиш,
царя за кума калесай,
и везири за подкума,
със девет села сватове,
със деветдесет кумове.
Току си, синко, не калесвай,
вуйча си, синко, Страшила,
Страшила страшна войвода,
и чича си, синко, Севила, -
че тий са хора пияни,
пияни и размирени,
сватбата ще ни размирят.
Стана си Стефан, отиде
право при уйка Страшила,
Страшила млада войвода,
и при чича си Севила,
и им правичко приказа,
какво му Дона казала.
Тий Стефану думаха:
- Стефане, чедо сестрино,
сестрино, още братово,
иди си царя калесай,
калесай царя за кума,
а везиря за подкума,
с девет ми села сватове,
и деветдесет кумове;
и си сватбата заправи;
нии щем отвън да стоим, -
Дона е клета вдовица,
Дона е хитра хитрица,
тя ще да те измами!
Стефан си стана отиде,
царя си за кум калеса,
а везиря за подкума,
тежка е сватбя повдигнал, -
със девет рала сватове,
със деветдесет кумове,
и си за булка отишли.
Излезе Дона вдовица,
Дона ми хитра хитрица,
на кумове си думаше:
- Аз имам моми дур две, -
едната съща рождена,
а втората е робинка,
и имам мечка стръвница;
ако мечката навийте,
рожба рождена вземете,
ако ви мечка навие,
робинка ще ви аз придам!
Като си Дона издума,
царя са запря с везиря,
нагоре-надоле гледаха,
и виком си ми викаха:
- Нема ли момци юнаци
мечката да си навият,
да се посрамени не върнем!
Никой се никак не нае
със мечка да се поборе;
Стефан си сълзи ронеше,
ощя ся Богу молеше,
и виком Стефан викаше
на уйкя си ле Страшила,
и на чича си Севила:
- Де да си, вуйчо, да дойдеш,
вуйчо ле, вуйчо Страшиле,
Страшиле, стара войводо,
и ти ми чичо Севиле!
Доде си Стефан издума,
ево и Страшил, че доде,
след него Севил вървеше,
и Стефану си думаха:
- Кажи ни, синко, кажи ни,
де е таз мечка стръвница,
де е таз клета вдовица?!
Та че се двама спуснаха.
На царя крака целуват,
че у Донини отиват.
Страшил мечката улови
и и устата раздира,
Севил си Дона олавя,
та па и тихом думаше:
- Доне ле, Доне вдовице,
Доне ле, хитра хитрица,
а ние сме си юнаци,
юнак на хитрост надвива!
Та па си Дона затвори,
вов тия темни зевници,
Стефан си взема булката
и се със нея венчава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016