* * *

Девер се бори с мечка

Заженил ми се й Николчо,
далек за булка ще иде,
през девет села далеко,
през девет гори зелени,
през девет води студени;
младо деверче калесал,
младо деверче, Стоянчо.
Стоянчо иска да иде,
майка му не го пускаше
и на Стояна думаше:
- Седи, Стояне, не ходи,
там се е мечка прочуло,
кой как мине, все го изява,
и тебе, сино, ще изяде.
Стоян майка си не слуша,
че стана Стоян, отиде.
Като за булка отидоха,
нийде ги никой не видя,
като се назад върнаха,
на пътя, на кръстопътя
една ми мечка лежеше
със едно мече кръвниче,
кръвниче мече, страшниче.
Като си сватба видяла,
кога е мечка изревала,
на гора листе изпада;
кога си мечка издъхна,
на поле трева извяхна.
Като я видя млад Стоян,
той се изясно провикна:
- Мър де си, мечке, я яла,
двамата да се поборим!
Кат я видяха сватове,
сватове, още кумове,
всички из гората избягали,
зетя и булката останали,
и младо деверче Стоянчо.
И зетя хукнал, избягал,
току булката остана
с младо деверче Стоянчо.
Стоян се с мечка словиха,
словиха, та се бореха
три дни ми и три вечера.
Дето мечката хванеше,
със ока месо късаше,
алени кърви течаха;
пак не се Стоян остави
да го мечката навие.
Ожадня Стоян за вода,
той си на булка думаше:
- Булче ле, Николчовице,
я дай ми, булче, водица,
да си устата разквася,
и аз ще навия мечката!...
Булче се чуди и мае,
отде да си вземе водица,
че на Стояна да даде,
да си устата разкваси.
Дребно си сълзе порони,
на Стоян вода юдаде.
Той си устата разкваси
и си мечката издигна,
че я в земята удари,
и той се изясно провикна:
- Събирайте се, сватове,
сватове, още кумове,
ние да се питаме,
на кого се пада булката -
който ли бяга из гората,
или който си уби мечката?
Никой си нищо не рече,
булка под було продума:
- Не се пада булката
който бяга из гората,
я най се пада булката,
който си убил мечката!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016