* * *

Девер се бори с мечка

Мама Стояне думаше:
- Синко, Стояне, Стояне
що ти е конче запряло
дали и от много каране
или и от много хранене.
Стоян си майци продума:
- Майко ле, стара майчице,
не е от много хранене,
ами и от много каране.
Ази съм любе залюбил
през девет села в десето,
твърде е мамо хубаво,
на не е много разумно.
Снощи при него отидох
тамо си ази заварих
Иванчо, мамо, на чича,
като се с любе сгодява,
па мен ма канят, мамо ле,
млад девер, мамо, да ида.
Мама Стояне думаше:
- Не ходи, синко, не ходи,
че там го казват "лошаво",
там има мечка стръвница
със малко мече кръвниче,
дето си мечка хапеше -
бяло си месо капеше,
дето си мече хапеше,
черни си кръвье течеше.
Стоян си майка не слуша,
впрегнал ми и конче алено
на сватба да ми отива.
Нататък като отиват
нищо от гора не излязло,
насам като се връщали,
мечка от гора излязла.
Скрили се всички у гора -
остана само млад Стоян
със мечка да се пребори.
Борил се Стоян три дни,
цели ми три дни и нощи.
Булче Стояну продума:
- Дръж се, Стояне, бори се,
три пъти мечка издигни,
три пъти у земя удари,
Като чу Стоян тоз гласец
сила му от него придойде.
Стоян си мечка издигна
и я в земята удари
и се от мечка отърва.
Поведе булче хубаво,
и си го у тях заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016