* * *

Девер се бори с мечка

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си тъжен, кахърен,
вещи си, синко, умислен?
Стоян мами си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
като ме питаш, да кажа,
за ко съм тъжен, кахърен -
либе ми, мамо, се жени;
барем чужда ко вземаше,
пък то лелинто момченце!
Мене за девер покани,
чудя се, мамо, и мая
че как девер да ида,
с чий ръце байрак да държа!
И пак ще, мамо, да ида,
да ида, мамо, да видя.
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
седи, Стояне, не ходи,
че какво казват хората -
там има мечка стръвница,
много е хора изяла,
изяла, та ги е смляла,
и тебе, сино, ще изяде!
Стоян мама си не слуша,
че стана Стоян, отиде,
изведе конче хранено,
хранено, пък не карано,
че се на конче възметна,
а че сватбата изпревари;
отвзе си Стоян байрака,
а че поведе сватбата.
Пустата мечка стръвница,
я де е, джанъм, седяла,
седяла, не ги угадила.
Като се с булка върнали,
пустата мечка стръвница,
я де е, джанъм, седяла,
седяла и ги угадила.
Като през гора вървеше,
със крака буки трошеше,
на поле трева съхнеше;
като си мечка издъхна,
канарата се събаря...
И при сватбари излягла,
излягла, още изревала:
- Стояне, младо деверче,
язък, Стояне, за тебе -
девет юнака изядох,
и със тебе десетия!
Стоян на мечка думаше:
- Мецо льо, мецо стръвнице,
за мене язък, не язък,
за тебе й, мецо, дваж язък -
девет си мечки аз убих,
и със тебе десетата!
Като е мечка изревала,
девет ми мечета дойдоха,
все по на девет години.
Стоян се изясно провикна:
- Де й мойта кучка, да дойде
с девет ми малки кученца!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016