* * *

Девер се бори с мечка

Зберали се са, зберали
до триста много хаджии
на Света гора да идат,
на Света гора, зелена.
Вървели, що са вървели,
до една гора допрели.
Отде хаджием излезе
сура ми мечка голяма,
тя си хаджиом думаше:
- Хаджии, много хаджии,
къде сте, хаджи, тръгнали?
Хаджии се чудом чудеха,
как ще гората да минат!
Най-големия хаджия
Той си хаджием думаше:
- Извийте китка калезмо,
та я ду Гинче пратите,
ду Гинче млада войвода:
"Що прави Гинче, да прави,
през гора да ни прекара."
Извили китка калезмо,
та я ду Гинче пратили.
Когато китка пристигна,
Гинчу ми сватба правеше.
Става си Гинчу и тръгва
за в тая гора зелена
да си хаджии прекара
Майка на Гинче думаше:
- Гинче ле млада войвода,
кому оставяш, Гинчо ле,
тая ми млада невеста,
прикриена, забрадена?
Гинчо на майка продума:
- Ас кю, мале ле, не дойда
Ду пунеделник, сутринта,
та да е, мале, венчаеш
Със моя брата по-малък.
Че стана Гинчо, та тръгна
за тая гора зелена.
Върви си Гинчо и руна:
- Девет съм мечки погубил,
със тебе десет стануват.
Мечката върви и реве:
- Гинчо льо млада войводо,
девет съм юнака изяла,
със тебе десет ка станат.
Че се хванали, борили
цели ми три дни, три нощи.
Гинчо хаджием думаше:
- Дайте ми малко водица
да си устата разкваса.
Че му водица дадоха
Гинчо мечката прехвърли,
извади Гинчо ножчето,
та си мечката разпорва,
от сърцето хи изважда
до девет ръце юнашки
със девет златни пръстени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016