* * *

Девер се бори с мечка

- Кани ме, мамо, калесва,
кани ме Стоян чичова
да ида младо деверче,
млад байрактарин да стана,
сватбата, мамо, поведа.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, един на мама,
не ходи, майко, за булка,
че булка е много отдалеч
през девет гори зелени,
през девет, мамо, балкани.
Във тези гори зелени
там има мечка стръвница,
стръвница - кръвопийница.
Не смее пътник да мине,
белким ли сватба ще мине.
Тя ще те, майко, изяде,
кръвта ти, майко, ще изпие.
Като зачу Стоян таз дума
високо от земя подскочи
и на майка си извика:
- Щом има мечка-стръвница
ще ида, майко, ще ида,
и с мечка ще се поборя.
Каза и Стоян замина.
За булка, като отиваха,
не ги е мечката видяла.
Назад, като се връщали,
мечка-стръвница ги съзря.
Със уста буки чупеше,
със ръце тръни скубеше,
сватбата дето ще мине.
Сватбари, като я видяха,
всички се те разбягаха.
Само си зетя остана
и Стоян, младо деверче.
Стоян се с мечка залови.
Където Стоян хванеше,
козина с месо скубеше.
Стоян бате си извика:
- Повече, бате, не мога,
силите не ми достигат.
Нали се Стоян уплаши,
той на Стояна продума:
- Стояне, момче чичово,
чичово, на мен кръстено,
булката ще си заложа,
само ме, Стояне, отърви
от тази мечка-стръвница!
Нали се Стоян ядоса
зверски мечката улови,
три пъти в земя удари
и със земя равна направи
и на бате си извика:
- Аз не съм тръгнал за булка,
аз съм тръгнал за храброст.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016