Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Девер се бори с мечка

Майка Стояна думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
защо ти конче запряло,
дали е от зле зобано,
или е от зле гледано,
или е на път карано,
или пък товар товарено?
Стоян си майце думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа -
нито е от зле зобано,
нито е от зле гледано,
нито е товар товарено,
ала е на път карано
през девет води студени,
през девет гори зелени,
през девет села далеко
аз съм си либе залюбил
със стриков Иван двамата.
Стоян си дума издума,
стриков ми Иван де иде,
младо деверче да й кани.
Стоян си майце думаше:
- Мале ле, стара майчице,
та как ще стана деверче,
като си, мале, ходиме
двамата да си я любим
Тодорка тънка тополка,
на снага тънка, висока,
уста й чаша сребърна,
очи й черни череши,
вежди й тънки гайтани.
Майка Стояна думаше:
- Иди ми, сино, иди ми,
младо деверче да станеш.
Я че си Стоян отиде,
че си конче юседна,
че са тръгнали на сватба.
Минали гори зелени,
минали води студени,
в девето село, в десето,
я че си булка вземали,
Тодорка тънка тополка,
на снага тънка, висока,
оста й чаша сребърна,
очи й черни череши,
вежди й тънки гайтани.
Кога се назад повърнат,
времето било противно.
Кога си в гора стъпнали,
сред гора мечка стръвничка.
Всички се изплашват, разбягват,
само си, холан, остават
Тодорка и младо деверче.
Мечка си Стоян думаше:
- Стояне, младо деверче,
ай да се борба поборим.
Ако ме, Стояне, надвиеш,
халал ти струвам булчето.
Я че си Стоян излезна,
я че се двама словили.
Борили ми се, борили -
Стоян на мечка ще надвий,
ала му върва развита.
Стоян си буля думаше:
- Бульо льо, мила бульо льо,
ела ми мече завържи
за една бука зелена,
че ми ногите дъвчеше,
не мога да го надвия.
Булчето от кула слезе,
я че си мече завърза
за една бука зелена.
Като се Стоян залови,
че си мече удари.
Мечката Стояна думаше:
- Стояне, младо деверче,
досега младо деверче,
отсега младо бре зетче.
Я че си Стоян отиде
и си на мам думаше:
- Я излез, мале, я излез,
та да ме, мале, посрещнеш,
че я ти водя, мале ле,
снашица, дясна ръчица.

 


Яйла, дн. Ягнило, Новопазарско; инф. преселн. от Гьобел в Мала Азия (СбНУ 47/1956, № 11 - "Стоян се бори с мечка стръвница").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016