* * *

Девер се бори с мечка

Заженил ми се е Николчо,
от далече за булка ще отиде,
далеч, през девет села.
Калеса Николчо, калеса,
много сватове и кумове,
и Стоян младо деверче.
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Тук стой, сине, не ходи,
по този път който мине,
все го мечка изяжда!
Стоян майка си не слуша,
че Стоян замина,
младо деверче да бъде.
Като за булка отивали,
лоша ги мечка не угади.
Като си взели булката,
като назад връщали,
лоша ги мечка угади,
тя пред сватбата излязла,
излязла и изпроревала.
Всичките сватове избягаха,
сватове, още кумове,
току ми, холам, остана
Стоянчо младо деверче,
Стоянчо само с булката.
Стоян на мечка думаше:
- Хай да се двама поборим!
Мечка на Стоян продума:
- Стояне, младо деверче,
досега съм девет изяла,
ти си Стояне, десетия!
Стоян на мечка пак дума:
- Мечке ле, страшна стръвнице,
девет съм мечки убил,
ти си ми, мечко, десета!
Като се двама уловили,
борили ми се борили,
три дни и три вечери.
На Стоян уста изсъхва,
булката сълзи ронеше,
на Стоян уста квасеше.
Като се Стоян разсърди,
че си мечката бре хвана,
и я в земята удари,
удари и я бре уби.
И се изясно провикна:
- Сватове и вие кумове,
кажете, холам, кажете
на кого се пада булчето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016