* * *

Девер се бори с мечка

Женил се млад Младен
от далеко булка ще вземе,
от далеко от село Златица,
на име булка Малтица.
Млад Стоян девер ще иде,
мама Стояна не пуща:
- Не отивай, Синко Стояне,
там има гора голяма,
в гората мечка кръвница,
тя ще те, майка, изяде.
Стоян си майка не слуша
най отиде младо деверче.
Като за булка отиваха,
вишни-череши цъфтяха
и чумиците класяха.
Като се назад върнаха,
вишни-череши беряха
и чумиците жънеха.
Като през гората минаха,
мечка сред пътя седеше,
малко си мече поддува.
Всички сватбари избягаха,
само млад Стоян остана.
Стоян си конче водеше,
булче на конче седеше.
Стоян и мечка кат се хванаха,
три часа борба бориха.
нито ми Стоян навива,
нито си мечка арнисва.
Булка под було продума:
- Драгинко, булин деверко,
хайди се, драгинко, арниши,
мечка да ни изяде.
Стоян се много засрами,
като мечка изграба
в синьо я небе захвърли.
Стоян си конче поведе,
булче на конче седеше.
Майка му из двор ходеше
и за Стояна плачеше.
Стоян мама продума:
- Ела ми, мамо, отвори,
млада ми булка приеми,
тази е булка моята
за бате друга ще търсим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016