* * *

Девер се бори с мечка

Стоян на мама думаше:
- Мале мо, стара майчице,
викат ме, мамо, канят ме
на чичо девер да стана,
зелена елха да държа,
тънка Тодорка да крепя.
Мама Стояна думаше:
- Ако съм, мама, мащеха,
на лошо няма да те науча.
Не ходи, синко Стояне,
че там е много далеко,
през девет села в десето.
Там има гора зелена,
във гора мечка стръвница
със пусто мече кръвниче,
не може птиче да мине,
белким ще сватба да мине!
Стоян си мама не слуша,
че стана Стоян, замина,
взели булката, върнали се.
Всички сватбари избягаха
и зетя булката напусна.
Остана Стоян с булката.
Булката в каруца стоеше,
Стоян се с мечката бореше
Стоян на Тодорка думаше:
- Не ми дотегна мечката,
най ми дотегна мечето,
от крака фаши дереше,
зелена гора кичеше,
черни ми кърви пиеше.
Бульо Тодорке, Тодорке,
досега ми беше за буля,
а пък отсега за либе.
Люто се Стоян разсърди,
че хвана мечка през кръста
и я в земята удари.
Подир мечката и мечето.
И се на каруца покачи,
булката у тях заведе
и на майка си думаше:
- Водя ти, мамо, отмяна
и на мен, мамо, премяна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016