* * *

Девер се бори с мечка

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
Стояне, мило мамино,
тука седи, мама, не ходи
шест години, синко, става,
шест години и полвина,
девет кончета промени,
по хиляда ги купуваш,
по двеста-триста продаваш!...
Стоян мама си думаше:
- Майно льо, стара майно ле,
коги ме питаш, да кажа -
залибих, мамо, залибих,
залибих либе далеко,
през две ми, през три планини,
през девет води студени.
За тънка бяла Тодорка,
ай гиди, тънка тополка,
за три месца се отива,
пък аз за три дни отивам,
отивам и си дохождам,
затуй ми й конче запряло!..
Сега я чувам, майно льо,
жени се и прожева се
за чичовото момченце,
за чичовото Николче.
Мене ме, мамо, викаха
младо деверче да ида -
дали да ида, майно ле,
или да не ходя, майчице?
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
Стояне, мило мамино,
тук седи, мама, не ходи,
сега го казват лошаво,
лошаво, не е хубаво -
страшна се й мечка зачула,
със малко мече стръвниче,
по сливненската планина.
Не може птичка да хвърка,
дилки ли сватба да мине!...
Стоян мама си не слуша,
възседна коня хранена,
задигна пушка бойлия,
препаса сабя френгия,
затъкна чифте пищови,
че стана Стоян, отиде.
Подигна сватба голяма -
хиляда, мама, женено,
със млади, мама, кокони,
петстотин млади девойки,
шестотин млади ергени,
все като млади Стояна,
все по едничък на мама,
на врани коне яздеха,
всеки си носи бъклица,
един си други даваха,
даваха и се черпеха.
Станали, че са тръгнали,
минали поле широко,
наслали гора зелена,
една планина минаха -
нийде нищичко нямаше;
втора планина минаха -
пак си нищичко нямаше;
настаха трета планина,
най-напред кръстник вървеше,
подир кръстника вървеше
млад Стоян, младо деверче.
Стоян очи издигна;
кога нагоре погледна -
среща им иде мечката,
със едно мече стръвниче,
стръвниче мече кръвниче.
Кат я видя сватбата,
синка се сватба разбяга,
само си Стоян остана
със тънка бяла Тодорка.
Че се мечката изправи,
не гледа мечка Стояна,
най-гледа мечка булката,
ай гиди, булка хубава,
гледа я да я целуне
в челото, между веждите,
по двете страни алени!...
Стоян се люто разсърди,
хвана се Стоян с мечката,
че са се, джанъм, борили
малко нещо, не млого -
два дни ми са се борили,
два дни ми, джанъм, три дни ми,
тъкмо ми цяла неделя.
Стоян се виком провикна:
- Как нямам нейде някого,
къшей хляб да ми подаде,
да дойде, да ми помогне
Булка под було проума:
- Драгинко, драго Стояне,
я се остави, драгинко,
дотук ще ми си драгинко,
ти на мене жив стопанин,
аз на тебе жива стопанка!
Кат си Тодорка продума,
сякаш че му сила попаде.
Стоян се люто разсърди,
че си мечката улови,
че я в земята удари,
а че си мечка потъна
до три ми боя чулешки,
чулешки боя в земята!...
Като мечката порева -
цели долища екнаха;
като се мечка потърси -
всички букички трепнаха.
Стояновата сестрица,
сестрица, Радка хубава,
че се на чардак покачи,
за брата си Радка гледаше,
за брата си, бре, Стояна.
Птичка по небе хвъркаше
и на Радка си думаше:
- Радвай се, Радке, радвай се,
батю ти Стоян си иде!
Гледала й малко, не млого,
тъкмо ми цяла неделя,
гледала й Радка, гледала -
батю й Стоян го няма.
На десетата неделя
батю й Стоян се зададе,
Радка се от чардак хвърли,
мама си мущрук да вземе.
Като се Стоян зададе,
синкото село излезе,
излезе да го посрещне
и на Стояна думаше:
- Ишалла, Стояне, машалла!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016