* * *

Девер се бори с мечка

Стоянова мама думаше:
- Седи, Стояне, не ходи,
не ходи младо деверче,
отдалек булка да возиш,
Тодора, тънка топола -
там има мечка кръвница,
кръвница мечка страшница!
Стоян мама си не слуша,
най си за булка отиде.
Като за булка тръгнали,
времето било мъгляво,
не ги мечката видяла;
като се назад върнали,
времето било слънчево,
че ги мечката видяла -
с крака си земя ровеше,
с уста си тръни чупеше,
пътищата затърнила...
Всичките се разбягали,
току остана, остана
Стоянчо само с булката.
Стоянчо були думаше:
- Мър стой, бульо ле, не бягай,
аз ще те, бульо, отърва!
Стоян си мечка улови,
борили ми се, борили
три дни ми, още три нощи -
нито се мечка надваля,
нито Стоянчо надваля.
Стоян були си думаше:
- Подай ми студна водица,
сърцето да си разхладя!
Дала му студна водица;
кат си сърцето разхлади,
девет я педи изгъна,
веще я девет потопи,
че си мечката той уби!
Тръгнали на път да вървят,
на път сватбата стигнали.
Стоян дума сватбари:
- Вий си правете сватбата,
сватбата ваша, булката моя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016