* * *

Девер се бори с мечка

Стоян майци си думаше:
- Викат ме, мамо, чакат ме,
че ми се жени, майно ле,
млад Стоян, верен побратим.
Викат ме девер да ида,
да водя вакла Тодорка
през буйна гора зелена,
през пуста вода студена.
Мама Стояну думаше:
- Тук седи, мамо, не отивай,
гора се мечка прочуло,
страшница мечка стръвница
с малко мече кръвниче,
пътищата е свързала.
Кой там мине, изяжда го.
Стоян мама си не слуша,
че тръгна Стоян, отиде.
Като през гора вървяха,
среща им мечка излезе
и си мечката думаше:
- Сватбаре, хора пияни,
хайде сте да се поборим.
Който ме мене навали,
всички ще минат, заминат.
Млад Стоян, младо деверче
с мечка се Стоян улови.
Всички сватбари се спряха.
Борил се Стоян, борил се,
борил се малко, ни много
до три ми часа и половина.
Стоян си мечка повали.
Минала сватба заминала.
Като са у зетя стигнали,
голямо са дари дарили
млад Стоян, младо деверче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016